Етикети
Празниците минаха, мина и повече от месец от началото на проекта, така че това е подходящ момент за кратка ретроспекция.
От близо три седмици не съм писал тук, защото е доста трудно да се пише, когато няма позитивни развития. За съжаление в малкото дни, в които успях да работя около Коледа и Нова година, нещата продължиха да вървят рязко надолу. Загубих солидна част (около една трета) от банкрола си в даунсуинг, който продължава и в момента.
Слаба игра
Няма как това да се отдаде на лош късмет (не че липсва) – ясно е, че става дума за по-слаба игра от моя страна. Не съм особено сигурен на какво се дължи, но кандидатите са три – недоспиване, неувереност и непостоянство.
Недоспиването е проблем, защото, освен всички останали физически и психомоторни странични ефекти, причинява раздразнителност и сваля прага на търпението. Причните да не си доспивам са комплексни, но предполагам, че се дължат най-вече на променения начин на живот – от ежедневна 12-часова активност извън дома, в социална среда, към по-пасивна, по-изолирана среда. Съответно решението му би трябвало да е по-голяма физическа активност и повече излизания в „истинския свят“. И, разбира се, повече сън 😉
Неувереността идва най-вероятно от прекалено големите очаквания, които съм си поставил. Не съм сигурен, че ще мога да се справя, но в крайна сметка това е експеримент, а не окончателен избор в живота. Дори да не успея, поне ще съм опитал.
Непостоянството е може би най-сериозният проблем. Липсата на ритъм и дисциплина са смъртоносни за wannabe покер професионалиста и това е аспект, който най-скоро ще адресирам. В какво се изразява непостоянството ми? Не успявам да работя във всички дни, които съм си определил за работни; не успявам да работя в няколко поредни дни; в работните дни не успявам да изиграя броя сесии, които съм си поставил за цел.
Решението
Решението, или поне опитът за премахване на всички гореизброени пречки, е струва ми се, едно – режим. Режим не само на игра, но и на хранене, упражнения, сън, развлечения. В следващите дни ще се опитам да си изработя режим, съобразен с всички възможни странични фактори, поне до края на февруари. Надявам се, че това ще ми помогне да преодолея непостоянството и ще направи дните по-разнообразни и леки.
Казвам „в следващите дни“ а не днес, защото в началото на другата седмица ми предстои нещо приятно – десетдневна ваканция в Италия, където се надявам да разпусна и да презаредя батериите за тежка битка по масите – както с враговете, така и със самия себе си.
Малко позитиви
Все пак не всичко е doom & gloom. В последния месец се случиха и позитивни неща в игрово отношение. Постепенно привикнах да играя на 4 маси едновременно без това да ме изморява прекомерно. Натрупах доста информация за редовните врагове. Развивам и собствен tool за анализ на hand history – има още доста кодене по него, но надявам се до края на месеца да е готов, за да мога да работя по-усърдно по собствената си игра. Това е аспект, който значително ми куца – макар че постоянно чета статии и гледам уроци, не анализирам собствената си игра достатъчно и съответно нямам обективна информация за това къде са лийковете ми и как мога да ги запуша.
Дните напред ще са доста вълнуващи. Остава да видим на кой бряг ще ме изхвърли вълнението. Следващ пост – от Болоня!