Етикети
$7, Юнайтед, април, предизвикателство, Man U, pokerstars, Premier league, retro
Ако на първи февруари, когато започна първото ми предизвикателство, някой ми беше предложил два месеца по-късно да имам 20 пъти по-голям банкрол и да съм на прага на това да започна да се изхранвам от покер, щях да отхапя ръката му с все предложението.
От тази гледна точка март е несъмнен успех – ето ме два месеца по-късно, с близо двайсет пъти по-голям банкрол и далеч по-светло изглеждаща предстояща покер кариера. Успех е със сигурност и фактът, че постигнах поставената преди точно месец друга цел – да стигна до статус Silver Star и да започна да играя на следващото SitnGo ниво, $7.
Но въпреки тези успехи, март ме остави незадоволен от собствените ми усилия. Въпреки поставената нелека цел, не успях напълно да се мотивирам и да вляза в постоянен плавен ритъм на игра. Първата седмица беше от само три дни, втората имах един ден без нито изигран турнир и два с по само една сесия. В третата седмица пък се скъсах от игра – с два дни от по три сесии и мъчителни петък и събота, за да се доближа до позиция, в която постигането на сребърната звезда да бъде по-лесно. Последва ново отпускане и нови дни с по само една или нито една сесия.
Напълно разбираемо, успеваемостта ми в тези непостоянни дни беше също толкова непостоянна – редувах много силни с посредствени дни и няколко поредици от по 2 дни на загуба, което действа още по-демотивиращо. В резултат ми остана усещането, че не съм победил нивото $3.50 – макар че цифрите говорят за противното:
Спечелил съм около 85 buy-ina за нивото, с ROI от 22%, което съвсем не е зле. Въпреки тези цифри обаче, истината е, че ако не бяха успехите ми в Battle of the Planets, нямаше да съм финансово готов за преминаване на следващото ниво. И не се чувствам уверен, че мога да вляза във всеки турнир за $3.50 и да съм фаворит в него.
Тази липса на увереност се пренесе в последната седмица от месеца, когато смесих $7-доларови турнири и понесох сериозни загуби, най-вече на самочувствие. Факт е, че за четири дни не успях да спечеля нито един турнир, макар да стигнах до хедсъп няколко пъти. Така се стигна до петък, в който бъбълнах три пъти и не кешнах нито веднъж, а общата ми еднодневна загуба се равнява на веднъж и половина началния ми банкрол в началото на февруари!
Това всъщност само по себе си говори за неоспоримия ми напредък – щом мога за ден да спечеля или загубя повече от целия си начален банкрол отпреди само два месеца без това сега да ми се отразява значително, значи правя поне нещо правилно – банкрол мениджмънтът ми е наред 😉
След този последен ден, март завърши със следната картинка:
Сравнено с 40-те процента ROI за февруари, много зле. Но до голяма степен този резултат се дължи на последните дни и играта ми на горното ниво, където съм на 25 процента загуба. Ето и още малко цифри:
- 20 работни дни
- 332 изиграни турнира
- от тях 39 хедсъп и 17 спечелени (12% и 5% съответно)
- 2:1 съотношение краен към начален банкрол
- 12 блог поста
Това беше март – липса на силен фокус и концентрация през по-голямата част от времето, run-good във важния момент на Battle of the Planets, bad beat-ове в последната седмица и грозна или не, истината е в препускането през нивата – нямам време за поглеждане назад, продължаваме нагоре!
В много отношения април ще бъде също толкова важен, колкото беше и февруари – make or break, както се казва. $7 е нивото, на което, ако имам сравнителен успех (25-30% ROI), мога съвсем реалистично да плащам сметките, докато трупам банка за следващите нива. Спестяванията ми не са драстично ниски, така че бих могъл да се помотая още два или три месеца, преди да се чувствам притиснат, но ми се иска да имам сигурност, че съм способен да си докарвам доход от тази игра.
Разбира се, едно от първите правила за покер предизвикателствата е никога да не си поставяш цели, които не зависят от теб. Колко пари ще спечеля очевидно не зависи изцяло от мен, така че целите ще бъдат други. От предстоящите двайсет работни дни, искам да изиграя по две сесии в поне 15, да запазя Silver Star статуса си, да отделя поне две съботи/недели за MTT турнири в подготвка за май и да постигна някакъв – ако не значителен – напредък в разработката на Hand history tool-а си в по-почивните дни.
Надявам се да успея да постигна ритъм и добро усещане за новите противници. За разлика от прехода между $1.50 и $3.50, тук опонентите са от малко по-друг сой – по-агресивни и по-откачени, предимно австралийци, новозеландци, испанци и англичани, а не от Русия и бившите съветски републики, както на долните нива. Ще отнеме известен период на свикване и анализ в началото, но се надявам скоро да мога да се справям успешно и с тях.
Април ще бъде много важен и в друго отношение – след като Сити се измъкнаха на косъм от загуба вкъщи срещу Съндърланд снощи, Юнайтед имат прекрасен в понеделник да излязат с пет точки начело на Лигата и дефакто да премахнат решителността на дербито в края на месеца. За целта обаче трябва концентрирано отношение в предстоящите дотогава мачове – все с отбори в битката за оцеляване – Блекбърн на гости в понеделник, КПР у дома следващата неделя, навлезлите във форма Уиган на гости в срядата след това и отчайващо слабите Астън Вила на Олд Трафорд четири дни по-късно.
Дотогава Сити трябва да гостуват на Арсенал и Норич, така че може да се окаже, че докато дойде дербито на 30 април, шумните съседи са на 10 точки назад и ще трябва да правят Guard of Honor за шампионите на собствения си стадион. Да не се отвличаме обаче – мач след мач, агония след агония, титлата трябва да бъде запазена със зъби и нокти.
1 май може да се окаже много, много интересен ден – с Юнайтед математически шампиони и първа покер заплата по моята банкова сметка или пък с битката за титлата широко отворена и собствените ми мечти разбити на парчета.