Етикети
Първите два работни дни от новата седмица минаха под знака на парадокса – хем тестето ме бие през лицето и много често виждам големи чифтове префлоп, сетове на флопа и флъшове на ривъра, хем в половината от случаите се озовавам в някой куулър и лошите правят по-добра ръка. Това, оказва се, води до много кешвания, но за малко пари 😉
Изкуството на минкеша е практикувано от много регове по масите, които играя и като гледам им носи нелоши приходи. То се състои в чакане на добри ръце за дабъл ъп докато не ти останат 10ББ, когато се почва пуш/фолд с доста широк рейндж, и така докато някой не ги засече с по-добра ръка или не стигнат хедсъп с малко късмет. Тази стратегия е подходяща за реговете, които играят по 20-на и повече маси, тъй като не изисква много постфлоп игра в маргинални ситуации и вземане на трудни решения, за които няма време.
На мен обаче не ми допада, не защото не е доходоносна, а защото ми се струва, че не е полезна за развитието на играча в дългосрочен план. Ако имах намерение (като някои от реговете, които срещам) да стоя на $3.50 и да правя парите си на това ниво, бих предприел същия подход. Но тъй като амбицията ми е да се качавам нагоре по нивата, където играта е по-трудна, и да се пускам в по-дълбоки турнири, където постфлоп уменията са ключови, предпочитам да имам по-разчупен стил.
Ето защо обикновено не играя за минкешване – поне преди бъбъла.
Веднъж пукне ли се балона, се чувствам свободен да играя по-смело и да рискувам за по-добро класиране. Разликата в парите между пето и четвърто място е минимална, а между четвърто и трето – около два пъти, така че предпочитам да рискувам за едно от челните места и да отпадна пети, отколкото да фолдвам докато не ми свършат чиповете в надежда някой друг да отпадне и да остана четвърти. В сряда обаче това ми изигра лоша шега на два пъти, като ме отстраниха в гигантски куулъри/бийтове (KK vs AK или АК vs AQ). В крайна сметка обаче, единственото, което човек може да направи, е да се вкара напред – оттам нататък е въпрос на късмет.
Във вторник изиграх две сесии, а в сряда – само една, поради социални ангажименти 😀 От общо 29 турнира, стигнах финална маса на 20 и кешнах 13. От тринайсетте кеша, цели цели пет бяха минимални, но като цяло рънвах много добре и за седмицата съм на над 50% ROI. За месеца, откакто минах на това ниво, успях да увелича банката си повече от двойно и наближава времето да мина на $7. Това ще стане поетапно, като от следващата седмица ще се пускам смесено на $3.5 и $7 и ако всичко ми се струва наред, от началото на април ще мина перманенто на по-високото ниво.
Дотогава би трябвало да имам около 120 buy-in за нивото, което ще ми даде спокойствие при евентуални даунсуингове от 10-15 BI, каквито може да се очакват при преминаване на непознато ниво. Ето как изглеждат нещата през месеца досега:
ROI стои горе-долу стабилно около 30-те процента, въпреки че ми се иска да е по-високо. VPP вече са над 2/3 от целта за месеца и всички индикации сочат, че през април ще бъда Silver Star 😀 Тази седмица за съжаление има доста социални ангажименти, така че в три от петте дни ще се задоволя само с по една сесия, но прибавянето на 7-доларовите турнири следващата седмица ще се погрижи за наваксването на евентуално изоставяне.
В други новини, снощи Ман Сити победиха Челси 2-1, леко побутнати от съдийската бригада. За втори път в ключов мач им дават спорна дузпа (преди това в мача срещу Тотнъм), но това е част от играта. Сега остава да се надяваме на Арсенал, които записаха шеста поредна победа и вече са трети в класирането, след отчайващата серия на Тотнъм.
И в Премиър лийг, и в моето покер приключение предстоят интересни дни. Да се надяваме, че накрая добрите ще победят 🙂