Етикети
$7, Юнайтед, април, минкеш, freeroll, Man U, MTT, Premier league, Silver Star
Сега, знам, че в предишния пост се заканих април да бъде супер сериозен и да се върна към добър ритъм, но още в понеделник на изминалата седмица се почувствах смачкан и реших, че след два месеца почти без почивка, е време да се позадържа далеч от масите за няколко дни и да презаредя енергия за остатъка от месеца.
Това силно намирисва на мързел, но се надявам да не е…
От предвидените четири работни дни, играх само в три, но по една кратка сесия, а в събота вечер се пуснах в няколко микро MTT турнири – нещо, което смятам да ми стане навик в скоро време.
Защо реших да почивам? Последната седмица на март беше доста тежка в емоционален аспект. Преминаването ми на ниво $7 беше всъщност завръщане – тъй като миналата година всъщност успях да потопя една банка на него. Тук малко бекграунд – преди Черния петък почти не играех в Pokerstars. По една или друга причина (някакви бонуси + рейкбека от PokerStrategy) се бях преместил във FullTilt и основната част от банкрола ми беше там, плюс няколко долара в LuckyAces и в Stars бях останал с 50-60 долара „за всеки случай“.
В Тилт играех доста успешно $5-доларовите SitnGo с по 45 души, но Черния Петък сложи край на това и се съсредоточих върху MTT-та в LuckyAces. От време на време обаче поигравах и в Старс, като за еквивалент на 5-доларовите в Тилт използвах $7-доларовите 27-ци… След добро начало обаче се оказа, че нещо не се справям с тях и при доста безотговорния ми банкрол мениджмънт (все пак повечето ми пари бяха в Aces и банката в Старс третирах по-скоро като бонус), доста бързичко останах почти без пари в сайта.
Този опит уж не ми се отрази сериозно, но явно е оставил горчиви спомени в подсъзнанието ми, защото в последната седмица на март забелязах повтаряне на шаблони на поведение по време на игра, които доста ме притесниха. Нивото на играчите на $7 не е кой знае какво, но ето че вече две седмици все още не съм спечелил нито един турнир, всеки път стигам финална маса с „уплашен стак“ и с мисълта да отпадна не четвърти, а трети (защото скокът в парите е почти двоен) и ми се струва, че пречката е психологическа. Сядам за „грайнд“ с нежелание и гледам по-бързичко да приключа сесията, а това по никакъв начин не е позитивна нагласа за работа, която да води до вземане на оптимални решения. Което е по-важното – не е забавно, а голяма част от причината да искам да се занимавам с покер е забавлението по време на работа.
Така че реших да посветя изминалата седмица не толкова на грайнд, колкото на анализ и подобряване на играта ми, четене на статии и гледане на клипове. Оказа се, че съм бил прав за усещането си, че влизам във финалните маси с „уплашени“ стакове – едно сравнение между турнирите на $1.50 и $3.50 с изиграните в последните дни на март на $7, показа, че процентите VPIP и агресия са спаднали с около една четвърт!
Обикновено тези статистики не ме вълнуват особено, тъй като съм на мнение, че всеки турнир е уникален сам по себе си и спечелването му е поредица от индивидуални решения в контекста на самия турнир. Тоест – в зависимост от броя и агресивността на противниците, стаковете, блиндовете, имиджа и още куп фактори, една и съща ръка дори в една и съща позиция може да бъде изиграна по няколко различни начина и в конкретния турнир само един от тези начини е правилен. Повечето „учения“ за това как се става успешен турнирен играч се опитват да премахнат тези уникални фактори и да сведат играта до математическа перфектност – 3-бет рейнджове, пуш/фолд рейнджове, балансиране и така нататък. Това са много добре работещи стратегии, но те според мен произвеждат роботи, които мултитейбълват на 20 маси с 5 или 10% ROI и правят стабилен доход. Нищо лошо, разбира се, ако човек иска да е професионалист, но освен професионалист, аз искам да съм и добър играч и да се забавлявам 🙂
Ето защо по принцип се опитвам да играя по-активно, да вземам повече и по-добри решения от противниците и да развивам играта си с нови движения постоянно. Не ми се получава винаги (даже сигурно не ми се получава в повечето случаи), но това е част от ученето.
Освен, че разглеждах hand histories и работих по собствения си тул за анализа им, доста време прекарах и на Pokerstars.tv, където гледах всички ръце от последните два дни на EPT Madrid. Досега не бях гледал турнири без камера за картите, но след първите 15-20 минути, в които ми се струваше, че може да е доста скучно, се зарибих и всъщност ми се струва, че дори е по-полезно и по-увличащо, отколкото с камери. Без знанието за това точно какво имат играчите, се налага човек да се съсредоточи и да мисли за това какви са рейнджовете им, какви бетинг патърни използват, да гледа за признаци на слабост или сила в езика на тялото им и изобщо да конструира голяма част от преживяването в главата си. Малко като разликата между филм, сниман по книга, и самата книга – и двете преживявания са забавни и интересни, но по различен начин, и определено вторият начин е по-дълбок и полезен.
Междувременно за седмицата изиграх общо четири сесии SitNGo покер. Понеделник започна много зле, като продължих започналата миналата седмица серия от поредни турнири без кеш, за да стигнат общо 24. Вечерта обаче нещата малко се подобриха и успях да запиша две от омразните четвърти места, но отново бях много назад за деня. Вторник беше значително по-добър и от две кратки сесии с общо 9 турнира (което е много малко), записах осем финални маси и пет кеша за първия положителен ден за април с ROI около 90%. В сряда концентрацията пак беше относително добра и от шест изиграни турнира, кешнах три, плюс един бъбъл, за нови 90% ROI. Така от началото на април съм на печалба от около долар и половина:
Впечатляващо! В събота реших да се възползвам от Silver Star статуса си и да се пусна в един от многото ВИП фрийроли – седмичния е всяка събота вечер с 30 хиляди долара награден фонд. Покрай него записах и още три MTT – с байин съответно $2 (6-макс), $3, и $4 (турбо).
Започнах доста добре и на четирите турнира, като особено вдъхновен се чувствах за 6-макса (много обичам къси маси с дълбоки структури, защото повечето хора не могат да се нагласят за по-голямата агресия, която се изисква на тях), докато не се вкарах в префлоп ол-ин с чифт дами срещу чифта осмици на едно от магаренцата на масата. Осмицата на ривъра обаче ме изхвърли, като ако дамите бяха издържали, щях да съм в топ 10 по чипове.
Това за съжаление доста ме тилтна и в бърза последователност отпаднах във флипове и на два от другите три турнира, а на третия, $4-доларово турбо с 10к гарантирани, също щях да си отида, но десетките ми съкаутнаха на асата на противника. В крайна сметка успях да съхраня стака си достатъчно дълго за вляза в парите, но с високите блиндове щеше да ми трябва доста късмет, за да стигна по-дълбоко и още един загубен флип ме остави с утешителен минкеш.
Неделя донесе много по-добри новини, след като Арсенал видяха сметката на Сити, а Юнайтед измъкнаха победа срещу КПР. Разложението при шумните съседи е видимо, като Манчини е абсолютно жалък в неумението си да се справя със скъпоплатените си и не особено интелигентни звезди. Много ми се иска да паднат и от Норич и още преди дербито на 30-и титлата на Юнайтед да бъде узаконена.
Самите Юнайтед продължават да побеждават, като суперпрофесионалното им срещу КПР за пореден път беше опетнено от некомпетентността на съдиите. Мисля, че никой няма да твърди, че без съдийската помощ за дузпа и червен картон в 15-ата минута Юнайтед нямаше да спечелят. Преди този инцидент КПР имаха около 8% владеене на топката и нито една атака, след него отново не показаха нито желание, нито умение да се противопоставят, но въпреки това съдията даде възможност на вечните критици да отворят големите усти за свръх конспирацията в полза на червените. Разочароващо е, защото най-добрата лига в света заслужава по-добро ниво на рефериране.
От мен толкова, вдругиден ще се опитам да постна отново с нов репортаж от Рила, а междувременно съм обратно по масите с желание да преодолея психологическата бариера и да обърна негативните тенденции!